„Хората от Оз”, ведно с „Малка пиеса за детска стая” и „Приятнострашно”, завършва този емоционален и драматургичен триптих, който се случи заради един театър, едно приятелство и група вдъхновяващи актьори. Героите в тези пиеси много си приличат. Може би са едни и същи хора в различни прераждания. Може и да не са. По-важното е, че това са същества способни да приемат чувствата си, да ги коментират и споделят, което им е помогнало да оцелеят в „един доста притеснителен свят”. „Хората от Оз” е нещо като дълго любовно писмо без адресат. Вътре е написано всичко, което искаме да кажем на тези, които обичаме или сме обичали някога.