Всички действия се развиват в малка къща до железопътна линия. Високо в задната стена има малка врата, през която се излиза на тавана. Под тази врата е изправена дървена стълба. В стаята има и една своеобразна тръбна инсталация, от която дими пара. Това е всичко, което се вижда. А онова, което не се вижда няма да коментираме, тъй като животът доказва, че коментирането на невидимите неща е безсмислено. Дори, ако човек се замисли, и самите невидими неща нямат смисъл. Но ако не се замисли, може би имат. В момента сцената е празна, но от тавана се носи невъобразим шум от съборени предмети, чупене на керемиди и пр., а също така и виковете на преследвачите: “Дръж!”, “Тук няма нищо?”, “И тука няма?”, “Зад комина! Зад комина!”, “Ах, мамка му!”, “Къде ли се е скрило?” и др. От таванската врата страхливо се подава Шейно и бързо слиза по стълбата.